Старобългарски речник
пробѣгнѫт 
пробѣгнѫт -пробѣгнѫ -пробѣгнеш св Избягам, изляза бързо отнякъде ꙁаклнаѭ тѧ. ꙁд ꙇсъсѫда сего.  отълѫ сѧ отъ ѫдовъ его. ꙇ не ѹкрꙑ сѧ н въ едномь же ѫдѣ тѣлес его. нъ пробѣгн менемь жвааго ба СЕ 55b 1 Изч СЕ Гр φυγῇ φυγαδεύομαι Нвб пробегна ОА пробягна БТР АР Срв пробягам ОА ВА БТР АР