Старобългарски речник
пробрѣꙁгъ
пробрѣꙁгъ
-а
м
ѹтро пробрѣꙁгѹ ꙁѣло
πρωῒ ἔννυχα λίαν
Призори, на зазоряване, още по тъмно
поꙁдѣ же бꙑвшю. егда ꙁахождааше слъньце. прношаахѫ къ немѹ вьсѧ недѫжънꙑѩ бѣсънꙑѩ ... бѣсꙑ мъногꙑ ꙇꙁгъна ... ꙇ ютро пробрѣꙁгѹ ѕѣло. въставъ ꙁде сь де въ пѹсто мѣсто. ꙇ тѹ молтвѫ дѣаше
М
Мк 1.35
Изч
М
З
Нвб
Ø