Старобългарски речник
пробост 
пробост -прободѫ -прободеш св 1. Пробода, пронижа, нараня с остър предмет еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙁде абе кръвъ  вода М Йо 19.34 З, А, СК, Б. Срв.Мт 27.49 М З А сего рад прободена бꙑшꙙ ребра. да ѹвѣмъ ꙗко не тъкма мѫжемъ. прнесе съпасень страсть хва. нъ  женамъ С 482.19—20 ѹснѫхъ на крьстѣ.  копьмъ прободенъ бꙑхъ вь ребра. тебе рад ѹснѫвъшаго въ ра.  еугѫ отъ ребра ꙁведъша С 469.25 въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ. т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес ꙁъло вьꙁштѫ сеѭ с рѫкоѭ. же мене рад ребро прободено бꙑстъ С 501.1 прободенꙑ νυγηϑείς Прободен водѫ  крьвь сто отъ прободенꙑхъ ребръ свохъ спсъ. да  раꙁбонка свободтъ отъ налⷤештхъ мѹ ꙁълъ.  крьвь своѭ ꙁбавьень бꙑвъше ꙗвтъ. мѫштїмъ на н҄ь надеждѫ С 483.17 2. Убия с нож, копие и под раꙁгнѣвавъ же сꙙ комсъ ꙗко двмъ жвотомъ слꙑштъ. повелѣ вономъ свомъ. да прободѫтъ ѭ. она же велм отъсковъш ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа.  аб ꙁдꙑха С 233.29—30 Образно. кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ. мѣѭштѹѹмѹ ѭ срьдьце прободетъ ... ꙗкоже ꙁавсть добрѣ цвьтѫштї цвѣтъ. любъве ѹвꙙждатъ С 399.16 М З А СК Б СЕ С Гр νύσσω ἐκκεντέω τιτρώσκω διατετραίνω πλήσσω κεντέω Нвб пробода ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА