Старобългарски речник
пробавт 
пробавт -пробавлѭ -пробавш св Продължа, направя да не свършва пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщіімъ тѩ.  правъдѫ твоѭ правꙑімъ сръдъцемъ СП 35.11 Изч СП Гр παρατείνω пробавіт Нвб Срв пробавя ’прекарам [време]’ остар РРОДД