Старобългарски речник
пробавт
пробавт
-пробавлѭ
-пробавш
св
Продължа, направя да не свършва
пробаві мілостъ твоѭ вѣдѫщіімъ тѩ. правъдѫ твоѭ правꙑімъ сръдъцемъ
СП
35.11
Изч
СП
Гр
παρατείνω
пробавіт
Нвб
Срв
пробавя ’прекарам [време]’
остар
РРОДД