Старобългарски речник
прꙗꙁнвъ 
прꙗꙁнвъ -ꙑ прил Предан, верен, покорен аште л робъ с. съ страхомъ с господнѹ покор сꙙ. словесꙑ бо прѣпраѧ сꙙ не прꙗꙁнвъ робъ. нъ ꙗвѣ сѫпьрнкъ С 328.15—16 Изч С Гр εὐγνώμων Нвб Срв приазн ж остар ВА [не]приязнен ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ