Старобългарски речник
прѧщень 
прѧщень -ꙗ ср 1. Вкусване на храна, ядене  вьведе  вь клѣтькѫ своѭ ... прѣдъстав мѹ хлѣбъ  молтвꙑ многꙑ сьтвор молꙗаше прꙙстт сꙙ благословешенхъ. ѧже бъ посъла. ономѹ же отъ сьвѣст бьмѹ.  на прꙙштен нкакоже не оборꙙштѹ сꙙ. повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж С 524.13 2. В християнството — светото тайнство причастие [евхаристия], при което вярващият приема Христос във вид на хляб и вино, претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови вждѫ бо многꙑ вѣрьнꙑхъ дѫштꙙ къ гръдꙑмъ танамъ. прꙙштеню С 405.15—16 3. Приобщаване, присъединяване да лма побѣжден бꙑхомъ.  десно намъ дашꙙ отроц прꙙштен. грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ.  съ апостолꙑ пѫть творт С 321.8 Съпричастност, участие [в нещо]. раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътъное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінъꙇ его К 11а 18 Изч К С Гр κοινωνία τὸ μεταλαβεῖν прꙙштен пріѧштенье Нвб причещение остар ВА НГер ЕтМл Срв причестяване ОА АР