Старобългарски речник
прѧщань 
прѧщань -ꙗ ср В християнството — светото тайнство причастие [евхаристия], при което вярващият приема Христос във вид на хляб и вино, претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови самъ же стꙑ еппъ. ностань оглашаѧ мѫжꙙ съ женам  дѣтьм. молꙗаше нелцемѣрьнѣ прстѫпт къ хсов ...  веселѣахѫ сꙙ вьсѣмъ домомъ. прлежꙙште молтвѣ  прꙙштан стааго тѣла.  кръв га нашего їс ха С 541.17 Изч С прꙙштан Нвб причащение, причещение остар ВА НГер ЕтМл Срв причестяване ОА НГер ЕтМл АР