Старобългарски речник
прѧсть 
прѧсть -ꙗ ср 1. Приобщаване към нещо, приближаване ѣко бꙑт премⷧѭщмъ въ б(ъ)д(ро)сть дш. въ оставлене грѣховъ(.) въ прѧсте стааго твоего дха СС IIIа 20 сь гь наⷲ҇ едноѧдꙑ снъ бже. сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвъ. съдраве  оцѣщене. ꙇ прѧсте цръствѹ нбсънѹмѹ СЕ 47b 4 вьсѣмъ на вьсѣкъ день ꙁапрѣштат ... ні поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ꙇлі но ъто блѫдѧште. ні едіно бо пріѧстье. свѣтѹ къ тъмѣ К 2а 16—17 Присъединяване, съединяване. їлмъ ꙁждема ѣко градъ. емѹже прїѩстїе его въкѹпѣ СП 121.3 2. Участие, дял в нещо ѡтд сотоно. отъ схъ двере ... сьдѣ тебѣ. нѣстъ мѣста. н прѧстѣ СЕ 37b 1 3. Участ, съдба благодарьствьнꙑѧ пѣсн въсꙑлааше богѹ. не оставьꙗѭштѹѹмѹ жъꙁлъ грѣшънꙑхъ. на прꙙст правьдвꙑхꙿ С 293.3 бже(ствьнѣ го) благода(т пра)стьнц бѫдемъ да  тѣмь пакꙑ мꙑ прѧсте прмемъ спсеньмь стое Х IАб 5 Изч СП СС СЕ С Х Гр μετοχή κοινωνία κλῆρος прѧсте прїѩстїе пріѧстье прꙙст Нвб Срв причестие остар ВА причастие остар ОА НГер БТР АР ДА