Старобългарски речник
прѧстьнкъ
прѧстьнкъ
-а
м
1. Участник в нещо, съпричастник, другар
поманѫшѧ прѧстьнкомъ же бѣахѫ въ дрѹꙁѣмъ кораб. да пршедъше помогѫтъ мъ
М
Лк 5.7
З
А
въꙁлюбілъ есі правьдѫ въꙁненавідѣ беꙁаконеніе. сего раді помаꙁа тѩ бъ [бъ] тво. олѣімъ радості пае прѩстънкъ твоіхъ
СП
44.8
Срв.
Е7а 2
петръ покаавъ сѧ млость полѹвъ. бѫдетъ прѧстьнкъ црства твоего. съ вꙿсѣм ѹгождьшм тебѣ отъ вѣка
СЕ
80а 17—18
влко. съ ꙁемънꙑм благꙑ. ꙇ нбснꙑмъ твомъ даромъ. прѧстьнкꙑ нꙑ ав
СЕ
17b 13—14
2. Сподвижник, съмишленик, съратник
братѣ. стаѣ ꙁваню нбеснⷪмѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла. архереѣ. сповѣданѣ нашего ꙇс ха
Е
25а 14
прѧстьнка сътворт
κληρονομέω, κοινωνὸν ἀναδείκνυμι
Направя съпричастен някого към нещо
аурлꙗне ... мнѣ бо обльгьаватъ отъ мѫкъ хс. тебе же матъ прꙙстьнка сътворт огню вѣьнѹѹмѹ. ѹготованѹѹмѹ тебѣ дꙗволѹ
С
4.12
дьнесь цѣсарь славꙑ на ꙁемл пророьскꙑ славмъ стъ. прꙙстьнкꙑ небесьнѹѹмѹ веселю ꙁемьнꙑѧ сьтвор
С
322.3
ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенкомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі
К
7b 39
прѧстьнкъ бꙑват
μετέχω
Вземам участие, участвам
тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ прѧстьнкъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ
К
7b 35—36
прѧстьнкъ бꙑт
a) κοινωνὸς γίγνομαι, μέτοχός εἰμι, μέτοχος γίγνομαι
Съпричастен съм към нещо
прѧст(н)ц бо хо(у б)ꙑхомъ. аще ꙋбо (п)око. съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст(..)н(ъ) ѹдръжмъ
Е
8а 16—17
пріѩстьнкъ аꙁъ есмь вьсѣмъ боѩштіїмъ сѩ тебе. ї хранѩштіїхъ ꙁаповѣді твоѩ
СП
118.63
да плътънѹмѹ его пршестю обещьнц бꙑвъше бже(ствьнѣ го) благода(т пра)стьнц бѫдемъ
Х
IАб 2—3
b) Стана съпричастен към християнската религия, стана християнин
слꙑшавъ же се слѹга глагола. настав мꙙ мол҄ѭ т сꙙ. да некъл аꙁъ въꙁмогѫ прꙙстьнкъ бꙑт вь вѣкꙑ вѣкъ. алеѯанꙿдръ рее вѣрѹ богѹ хрстѹ гоже мѣт маш жꙁнь вь вѣкꙑ
С
160.14
М
З
А
Е
СП
СЕ
С
Х
Гр
μέτοχος
прѩстънікъ
прѩстънкъ
пріѩстьнкъ
пріѧстьнікъ
прꙙстънкъ
прастьнкъ
прꙙстьнкъ
прѧстънкъ
пріѧстьнкъ
прѧстнкъ
Нвб
Срв
причестник
остар
ВА
причастник
ОА
ЕтМл
БТР