Старобългарски речник
прьтьнкъ 
прьтьнкъ -а м Църковнослужител, клирик моⷧ҇ наⷣ҇ ѹмеръшⷨ҇ свѧⷳ҇нкомь. л мꙿнхомъ. л претьнкомꙿ СЕ 57b 13 аще которꙑ претьнⷦ҇. л вѧщьшѭ есть мѣѩ. оставль женѫ есть прмⷮ҇е СЕ 102b 22 аще которъꙶ претьнⷦ҇ блⷣ҇ѫ сътворⷮ҇. съ тѹждеѭ женоѭ. л съ дѣвцеѭ. в҃ л҇ⷮѣ да покаеⷭ҇тъ СЕ 102b 9 Срв. СЕ102а 23 СЕ104а 16 аще которъꙶ ппъ. л претьнкъ ѹбпетꙿ (!) сѧ. ҃ꙇ денъ да поⷦ҇етъⷭ҇ СЕ 104а 21 аще которꙑ претънкъ ловт. аще естъ дѣкъ. б҃ лѣⷮ҇ да постт СЕ 105а 13 аще которꙑ претьнⷦ҇. содомъскꙑ блѫдъ сътворⷮ҇. ҃ꙇ лѣⷮ҇ да покаетⷭ҇ъ СЕ 102а 20 Изч СЕ претьнкъ претънкъ Нвб причетник ’който почита хората’ ДА