Старобългарски речник
прхаждат 
прхаждат -прхаждаѭ -прхаждаш несв 1. Идвам, прихождам някъде прхаждаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ.  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю. ꙗкоже  мѹхꙑ отъ н҄ею отъгонт С 14.28 2. Прен. Приобщавам се духовно към някого беседѹмъ ꙁбавтелю нашемѹ господѹ глагол҄ѫште. нѣсмъ достон да подъ стрѣхѫ подъдеш вь нашꙙ дѹшꙙ ... вьселт сꙙ вь нꙑ вьꙁлюб. тебѣ надѣѭште сꙙ прхаждамъ С 507.6—7 Изч С Гр ἔρχομαι προσέρχομαι Нвб Срв прихождам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР прихаждам диал ДА