Старобългарски речник
пртѫжат 
пртѫжат -пртѫжаѭ -пртѫжаш несв Причинявам страдание, измъчвам, потискам влко гі ... ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ ... творѧщѭ клъетъ ꙁѫбꙑ его. пртѫжаѭщ дш его. въ болѣꙁн се. вꙿсѣхъ асъ СЕ 45а 3 Изч СЕ Нвб Срв притъжен ’тъжен’ прич прил Дюв НГер притъга ’тъга безпокойство’ ж НГер