Старобългарски речник
пртѧжань 
пртѧжань -ꙗ ср Притежание, богатство, имущество, собственост гда платъ на дьстѣ стнѫ покаꙁа. гнѣвасте сꙙ ... не пш цръ ждовьскъ. пото не пш. то вꙑ врѣдъ творꙙтъ псменаꙗ. кого вꙑ мѣнꙗ л пртꙙжанꙗ лхѹтъ стньно псмꙙ С 404.4 Печалба, изгода. то хоштете м дат рее. да аꙁъ вамъ прѣдамъ го. ꙿто хотꙙтъ дат беꙁꙋмлью їюдо. ѹдавьню ѫже ... отълѫен стꙑхъ. беꙁъ вьстанꙗ паден. то бꙑстъ мѣненꙗ твого отъ ждовъ пртꙙжан С 425.12 Духовно богатство. праваꙗ ѹенꙗ ... велко ѹбо стъ пртѧжане правовѣрънꙑхъ ХЛ II Изч С ХЛ Гр κτήματα κτῆμα κέρδη пртꙙжан пртѧжане Нвб притежание ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР