Старобългарски речник
пртѣкат 
пртѣкат -пртѣкаѭ -пртѣкаш несв Притичвам, прибягвам [образно] ѡ вꙿсемь сѫщааго пеальна. пртѣкаѭщааго къ тебѣ. ѹтѣшаеш. сꙑ гі бже стнънꙑ СЕ 32а 18—19 ꙇ ов вь сѣнь вьꙁрахѫ. ові же къ слънъцю. ꙇ къ бѹ прітѣкаахѣ. ꙇ ові съвѧꙁавъше ха. отъсꙑлахѫ. а ꙇже отъ поганъ ꙇнодшъно его прімахѫ К 13b 16—17 Срв. С450.24 же скрьбтъ къ етꙑремъ десꙙтемъ да прбѣгатъ. же сꙙ веселтъ кꙿ н҄мъ прітѣкатъ. овъ да ꙁбѫдетъ пеал. а сь да поштꙙдтъ сꙙ весел го С 95.19—20 Изч СЕ К С Гр προστρέχω ἀποτρέχω прітѣкат Нвб Срв притека се, притичам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР