Старобългарски речник
пртъа 
пртъа -ѧ ж 1. Пример, поука отъ смоковьнцѧ же навꙑкнѣте пртъѫ. егда юже вѣтвье ... проꙁѧбнетъ ... вѣсте ѣко блꙁъ естъ жѧтва. тако  вꙑ егда ѹꙁьрте с бꙑваѭща. вѣдте ѣко блꙁъ естъ пр двьрехъ М Мк 13.28 З. Срв.Мт 24.32 М З А СК У блюд сꙙ да не падетъ. маш обою пртъѹ. како ѹенкъ мьнꙙ стоꙗт паде. како блѫднца лежꙙшт въста С 410.2 Особено значение, особен смисъл, символ. матъ же  плаштъ тъ нѫ пртьѫ. не тъкма бо цѣсарьство обраꙁовааше. нъ  кръвоꙗдень  ѹбїство ждовъ ꙗвꙗше С 484.22 ѹже въ обраꙁꙿ цѣсарьскъ обльена. твормо же бꙑвааше на ѹкоръ. пртъа же бѣаше по стьствѹ цѣсарьства С 435.8 Пророчество, пророчески думи. бьдте ѹбо ꙗко не вѣсте дьн н аса ... та ѹбо пртьа млост рад реена стъ С 375.16 кде глагола по трехъ дьнехъ въстанѫ. не бо обрꙙштетъ нктоже тако авѣ ꙁвѣштана. нъ їѡнна стъ пртъа С 440.22 2. Алегоричен разказ, притча сѫ пртъѫ рее мъ с он же не раꙁѹмѣшѧ ъто бѣшѧ. ѣже глааше мъ М Йо 10.6 З А слꙑшѧщемъ же мъ се. прложь пртъѫ рее ... лкъ еднъ добра рода де на странѫ далее. прѩт себѣ цсрстве М Лк 19.11 З вамъ естъ дано вѣдѣт танаа цсрствѣ бжѣ. ѡнѣмъ же вънѣщънмъ въ пртъахъ вьсѣ бꙑваѭтъ М Мк 4.11 слꙑшавъше архере  фарсе пртъѫ его. раꙁѹмѣшѧ ѣко о нхъ глаше М Мт 21.45 ЗI о пртъахъ М 76b 28 3. Само мн. пртъѧ Παροιμίαι Старозаветната книга Притчи Соломонови въ навеере. бваѫтъ. тенїѣ ... в҃. ѿ҇ прт[ъ] сне не прѣнемага Е 30а 10 бꙑт въ пртъѫ γίγνομαι εἰς παραβολήν Давам повод да се говори за мене ї положіхъ одѣнье мое въ врѣште. ї бꙑхъ імъ въ прітъѫ ѡ мьнѣ глѹмлѣхо сѩ сѣдѩштеі въ вратѣхъ СП 68.12 положт въ пртъѫ [въ ѩꙁꙑцѣхъ] τίϑεμι εἰς παραβολήν Ставам предмет на разговори положлъ нꙑ есі въ прітъѭ въ ѩꙁꙑцѣхъ. покꙑванье главꙑ въ людехъ. въсь день срамъ моі прѣдъ мнѫѭ естъ СП 43.15 М З А СК У Е СП СЕ С Гр παραβολή αἴνιγμα παροιμία παράδειγμα прітъа пртьа прітьа прта Нвб притча ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА