Старобългарски речник
пртранъ 
пртранъ -ꙑ прил Ясен, отчетлив ождаѭштѹ же епскѹпѹ.  молꙙштѹ сꙙ кꙿ н҄емѹ ... томѹ жде автъ сꙙ еппѹ.  глаⷭ҇ ѹслꙑштъ пртранъ. глагол҄ѫшть к н҄емѹ. д къ рабѹ момо (!) акѡвѹ С 530.11 Изч С От гр τρανής Нвб Срв притран ’весел, своенравен, припрян, нетърпелив, нервен, своеволен’ диал НТ ДА