Старобългарски речник
пртворъ 
пртворъ -а м 1. Преддверие, предна част на помещение вѣсѧ же ꙇса отъ каꙇафꙑ. въ преторъ. бѣ же ꙁаѹтра. ꙇ т не вьндѫ въ пртворъ М Йо 18.28 2. Колонада, портик естъ же въ ерсмѣхъ на овь кѫпѣл. ѣже нарцаатъ сѧ еврескꙑ втеꙁда. пѧть пртворъ мѫшт. вь тѣхъ лежааше мъножьство болѧштхъ ... аѭштхъ двженѣ водѣ М Йо 5.2 да навꙑкнѫтъ же свѣтълꙑѧ домꙑ дѣлаѭтъ.  пространꙑѧ пртвор.  длъгꙑѧ дворꙑ. ꙗко не мѣ хс кде главꙑ подъклонт С 416.7 Църк.Покрита колонада с два реда коринтски колони във външния двор покрай източната страна на Ерусалимския храм; място за проповядване. бꙑшѧ же тъгда енк҄енѣ въ ерслмхь. ꙇ ꙁма бѣ. ꙇ хождааше с въ цркве въ пртворѣ соломон М Йо 10.23 Изч М З А С Гр στοά πραιτώριον Нвб притвор църк ОА ВА ЕтМл БТР АР