Старобългарски речник
пртворт 
пртворт -пртворѭ -пртворш св Придобия, сдобия се с нещо стꙑхъ оцъ  арꙿхеппъ кръвьѭ ѹкрасвъ сꙙ. сꙑнꙑ пртворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка. на ереткꙑ  на ратьнꙑѧ. стꙑхъ оцъ ковьегꙑ С 543.3—4 дво себѣ пробрѣтаѧ стꙑ. прьво ѹбо сповѣдан҄ьмъ ѹпꙿваѧ првест го. кѹпно же  себѣ ѹтꙿврьжден. бѫдѫштїхъ по томъ хотꙙ пртворт С 525.11—12 Изч С Гр περιποιέομαι Нвб Срв притворя ОА ВА НГер БТР АР ДА