Старобългарски речник
пртварꙗт
пртварꙗт
-пртварꙗѭ
-пртварꙗш
несв
1. Карам, накарвам, подтиквам някого да извърши нещо
ѹбоꙗвъ бо сꙙ пагѹбьнꙑ ꙁм. отъ покаꙗньꙗ подамааго. отъ вьꙁскаѭштмъ того вьсесрьдь справьеньꙗ. пртварѣтъ го. ꙗкоже мнѣаше ѹже свого плѣньнка. бол҄е прьвааго прложт беꙁаконь
С
521.23
2. Добавям, прибавям
отъ съна въꙁбѹждаѭшта мꙙ. сънт псанью прѣдат. ꙗже отъ ловѣка бжꙗ анна. боꙗꙁньѭ многоѭ ѹѧтъ ... ꙙстаꙗ благꙑхъ съповѣданьꙗ. слѫ пртварѣт ште напае. подвꙁат творꙙштмъ ѧ
С
543.29
Умножавам.
ꙗко цѣсар ѹбо одръжмѹ пеалм мѣньꙗ многам тѫгам обьѧтѹ. ꙗкоже въ пѫнѣ сꙑ ... многꙑ пртваратъ грѣхꙑ. ѹбогꙑ же отъ всего сего свободь стъ
С
492.14
Изч
С
Гр
παρασκευάζω
προστρίβομαι
пртварѣт
пртварат
Нвб
Срв
притварям [се]
ОА
ВА
НГер
БТР
АР
ДА