Старобългарски речник
прсѧщ [сѧ] 
прсѧщ [сѧ] -прсѧгѫ [сѧ] -прсѧжеш [сѧ] св 1. Пипна, докосна някого, нещо прсꙙꙁ къ плът мое ѹмрьтвѣвъш васъ дѣлꙗ С 503.29 прсꙙꙁ къ пльт страдавъшї вол҄еѭ моѭ С 503.28 прсꙙꙁ къ пльт м сьставьнѣ беꙁъ ловѣьскааго сѣмене С 503.26—27 прсꙙꙁ къ пльт мо гръдѹѹмѹ херовмомъ.  ьстъно серафмомъ С 504.1 прнес рѫкѫ  вждъ пльть. аште можеш дръж аште маш стꙑ прьстꙑ. прсꙙꙁ обраꙁѣ аште вѣрѹш  досꙙжеш С 511.11 прсꙙгохъ сꙙ къ пльт радѹѧ сꙙ  трепештꙙ. распрострѣхъ съ пръстꙑ С 511.16 Образно. вѣдѣ то подрьжахъ  не тꙙжѫ. вѣдѣ кого сьпособхъ сꙙ прсꙙшт. вѣдѣ мъ гоже н сама сьмрьть може на много ѹдрьжат С 504.24 2. Прен. Приобщя се, присъединя се ꙁаконѹ ѹбо црькьвнѹмѹ. покарѣѧ сꙙ прсꙙгохъ. ꙗкоже моштьно стѫпа т. вельствмꙿ же ѹкаꙁаньꙗ. сьделѣва. ѹкланꙗѭ сꙙ страхꙑ С 508.13—14 Изч С Гр ἅπτομαι прсꙙшт прсꙙщ Нвб Срв присегна [се], [по]сегна ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА