Старобългарски речник
прсѧꙃат 
прсѧꙃат -прсѧжѫ -прсѧжеш несв сег деят същ прсѧжѧ м ед ὁ ὀμνύων Този, който се кълне, заклеващият се моⷧ҇ наⷣ҇ прсѧжаⷿ҇щꙇмъ дръꙁостѭ СЕ 24а 7 Изч СЕ прсѧжат Нвб Ø