Старобългарски речник
прсѧгнѫт 
прсѧгнѫт -прсѧгнѫ -прсѧгнеш св беꙁ бѣдꙑ прсѧгнѫт οὐ ἐπικινδύνως ἅπτομαι Взема, присвоя безнаказано стада раꙁль ... блюдомѣ же сѫтъ страхомь. ꙗкоже не смѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ беꙁ бѣдꙑ прсꙙгнѫт. аште бо се тъьѭ ѹꙁьрꙙтъ ꙁълодѣ С 43.5 Изч С прсꙙгнѫт Нвб Срв присегна [се], присягам [се] ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА