Старобългарски речник
прсѧга 
прсѧга -ꙑ ж Клетва, оброк, обет помꙑшленѣ прѣбъваѭщѣ намъ въ дръꙁост. сꙑ неꙁълобвъ. съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ. въ мьнѣне прсѧгꙑ отъпѹст. тꙑ бо еднъ съвѣс танꙑ срць нашхъ СЕ 24а 15 врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ ... въ похотьнаа вьꙁьрѣнѣ. на стѹжде лце. въ прсѧгꙑ неправедънꙑ. въ въсхꙑщенѣ тѹждего мѣнѣ СЕ 68b 4 ꙇ вьсѣмъ на вьсѣкъ день. ꙁапрѣштат ... н поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ꙇл но ъто блѫдѧште. ні едіно бо пріѧстье. свѣтѹ къ тъмѣ. ꙇ сномъ свѣтѹ кръстьѣномъ К 2а 15 Изч СЕ К Гр ὅρκος прісѧга Нвб Ø