Старобългарски речник
прсѧга
прсѧга
-ꙑ
ж
Клетва, оброк, обет
помꙑшленѣ прѣбъваѭщѣ намъ въ дръꙁост. сꙑ неꙁълобвъ. съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ. въ мьнѣне прсѧгꙑ отъпѹст. тꙑ бо еднъ съвѣс танꙑ срць нашхъ
СЕ
24а 15
врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ ... въ похотьнаа вьꙁьрѣнѣ. на стѹжде лце. въ прсѧгꙑ неправедънꙑ. въ въсхꙑщенѣ тѹждего мѣнѣ
СЕ
68b 4
ꙇ вьсѣмъ на вьсѣкъ день. ꙁапрѣштат ... н поганъскъ етеръ обꙑаі съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ꙇл но ъто блѫдѧште. ні едіно бо пріѧстье. свѣтѹ къ тъмѣ. ꙇ сномъ свѣтѹ кръстьѣномъ
К
2а 15
Изч
СЕ
К
Гр
ὅρκος
прісѧга
Нвб
Ø