Старобългарски речник
прсѣтт 
прсѣтт -прсѣщѫ -прсѣтш св Посетя, навестя някого болѣхъ  прсѣтсте мене. нагъ бѣхъ  облѣкосте мꙙ. въ темьнц  прдосте къ мьнѣ С 123.22 Изч С Гр ἐπισκέπτομαι Нвб Срв [по]сетя ОА ВА НТ НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА