Старобългарски речник
прсѣдѣт 
прсѣдѣт -прсѣждѫ -прсѣдш несв 1. Седя при някого, стоя заедно с някого млъ м естъ народось. ѣко юже тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст М Мк 8.2 З, СК. Срв.Мт 15.32 М З А се  пеать  камꙑ  стража.  не могошꙙ го ѹдръжат ... не бо нъ  вон стрѣжаахѫ. ждове прсѣдꙙтъ. вееръ же въ сѫботѫ освтаѭшт С 444.18 2. Стоя на стража, пазя аште да не бꙑ въсталъ ... стражемъ хотѣаше ꙁаꙁорьно дѣло бꙑт. того рад  пеат прост ꙗкоже хотѣахѫ.  вон прсѣдѣахѫ ... мъш бо того ждове ѹмьръша боѧтъ сꙙ С 444.5 не оставьꙗѭштмъ  по съмрьт стааго го тѣла. влъкъ ноштѭ прсѣдѣаше ѹ тѣла на съблюдень мꙋ С 537.28 Изч М З А СК С Гр προσμένω παρακάϑημαι προσεδρεύω Нвб Срв приседна, присядам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР