Старобългарски речник
прсъвъкѹпт 
прсъвъкѹпт -прсъвъкѹплѭ -прсъвъкѹпш св Присъединя, приобщя епскоп же  цѣсарь.  свꙙтꙑ отьцъ нашъ сповѣдꙿнкъ сак вьсѣьскꙑ сꙙ дѣашꙙ прсъвъкѹпт ѧ хотꙙште. къ правѣ  кѹпꙿносѫштьнѣ вѣрѣ С 201.25—26 Изч С Гр ὁμονοέω Нвб Срв присъвъкупявам, присъвъкупя [се] ЕтМл