Старобългарски речник
прстрот 
прстрот -прстроѭ -прстрош св Присъединя към нещо, приобщя дꙗконса ѹбо много творѣаше спѣшен. того вѣрѫ прѣложт.  прстрот къ вьсѣьстѣ црькъв С 298.5 Изч С Гр ἑνόω Нвб Срв пристроя ОА ЕтМл БТР АР