Старобългарски речник
прстанще 
прстанще -а ср 1. Пристанище, място за спиране на морски съдове наставі ѩ вь прістанще хотѣньѣ своего СП 106.30 вѣстъ вльнѫ крьмнкъ. вѣстъ прстанште бѹрѫ С 509.29—30 2. Прен. Спокойно място, убежище, подслон ѹстро ѩ въ прстанщ спѣнѣмь СЕ 18b 17 кꙿто трѹждаѩ сѧ. ꙇ пррщѧ къ прстанщю семѹ не спаетꙿ сѧ СЕ 84а 1 ꙗв сꙙ ... невлънꙙште сꙙ прстанште С 251.22 бескрꙿбьно жт жвꙑ. ꙗкоже въ прстаншт  въ отш сѣдꙙ С 492.17 аб къ тхѹѹмѹ прстанштѹ стьцѹ бжью ѹстрьм сꙙ С 567.9—10 Изч СП СЕ С Гр λιμήν прстанште прістанще Нвб пристанище ОА ВА ЕтМл БТР АР