Старобългарски речник
прставт 
прставт -прставлѭ -прставш св 1. Поставя край нещо прістав водꙑ ѣко въ мѣсѣ СП 77.13 2. Прен. Назнача, поставя някого да изпълнява задача бѣахѫ бо вон прставн на мѣстѣ томь блюст С 14.26—27 прставшꙙ же мъ стражꙙ вонꙑ С 76.15—16 прставл҄енꙑ Поставен въꙁвѣштено бꙑстъ аурлꙗнѹ отъ прставьнꙑхъ вонъ вьсе то бꙑвъше С 15.4 3. Пратя, изпратя, дам, предоставя прставтъ мьнѣ вѧште л дъва на десѧте лећеона анћлъ М Мт 26.53 З А СК Б М З А СК Б СП С Гр ἐφίστημι ἵστημι καϑίστημι παρακαϑίστημι περιίστημι παρίστημι пріставт пріставіт Нвб приставя, приставям ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА