Старобългарски речник
прспѣт 
прспѣт -прспѣѭ -прспѣш св Дойда, приближа се бо ръпанѣ вьсе водѣ прспѣшꙙ нѣц вь самъ ꙁно. пршедъше на молтвѫ  цѣловань ... стааго С 549.21 прспѣ коньна ἀπέχει [вар. ἀπέχει τὸ τέλος] Свърши се, дойде, настъпи краят гла мъ ... прспѣ коньна прде асъ. се прѣдаатъ сѧ снъ лвскꙑ М Мк 14.41 Изч М З С Нвб приспея ’пристигна’ диал НГер