Старобългарски речник
прскъ 
прскъ -а м ЛИ 1. Приск — един от 40–те кападокийски воинихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Армения, по времето на имп. Лициний [308— 324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... прскъ. еодѹл С 69.14 2. Приск — християнин, умр. мъченически заедно с Николай и Мартин. Пр. на 22 септември и 7 декември. ( к҃в҃) ...  стмъ мѫенкомъ прскѹ.  мартнѹ.  нколаѹ Е 35б 14—15 3. Приск — мъченик. Пр. на 1 и 22 септември. От ранните календарни посочки е известен от Мраморния Неаполитански календар [IX в.] наѧтъкъ ндктѡнѹ ...  поко ісу навгнѹ.  стомѹ пр.... ( стѣ) агатокл Е 20а 15 Изч Е С Гр Πρίσκος