Старобългарски речник
прскръбьнъ 
прскръбьнъ -ꙑ прил Прискръбен, скръбен, тъжен, печален гла мъ с. прскръбъна естъ дша моѣ до съмрът М Мт 26.38 З, А, СК.Срв. Мк 14.34 М, З;СЕ 47а 3 С383.8 ꙇ прскръбенъ бꙑстъ цсрь ꙁа клѧтвꙑ М Мк 6.26 З А онъ же слꙑшавъ се прскръбенъ бꙑстъ М Лк 18.23 З А СК вдѣвъ же съ прскръбенъ бꙑвъшъ рее М Лк 18.24 З А СК въскѫѭ пріскръбъна. есі дше моѣ СП 42.5 тако  покаанънꙑ постъ въ малѣ авлѣетъ сѧ прскръбенъ. нъ вь вѣкꙑ радостьнꙑѩ плодꙑ подаетъ СЕ 69b 9 тѹ їакѡвъ. въ адѣ нꙁъ пеаленъ. съ [!] древь прскрⷠъꙸнъ ꙁа їѡсфа вꙑспрь С 460.25 Изч М З А СК СП СЕ С Гр περίλυπος κατώδυνος пріскръбънъ прскръбънъ пріскръбьнъ пріскръбенъ прскръбенъ Нвб прискръбен ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР