Старобългарски речник
прсвѧнѫт 
прсвѧнѫт -прсвѧнѫ -прсвѧнеш св За растение — повехна, увехна, загина от жега слънъцѹ же восѣвъшю прсвѧдѫ. ꙇ ꙁане не мѣхѫ коренѣ съхѫ М Мт 13.6 З.Срв. Мк 4.6 Изч М З Гр καυματίζομαι Нвб Срв вена ’вехна’ диал ОА ВА РБЕ ДА