Старобългарски речник
прсвоствт 
прсвоствт -прсвоствлѭ -прсвоствш св Присвоя, привлека, направя някого близък до себе си врагомъ же намъ сѫштемъ. прѣлхꙑмъ ловѣколюбмъ прсвостввъ нꙑ С 109.24—25 Изч С Гр οἰκειόομαι Нвб Срв присвоя, присвоявам ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР ДА