Старобългарски речник
пррстат 
пррстат -пррщѫ -пррщеш несв 1. Притичвам, отивам някъде с тичане кꙿто трѹждаѩ сѧ. ꙇ пррщѧ къ прстанщю семѹ не спаетꙿ сѧ СЕ 83b 24 прм влко ... ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще СЕ 84а 9—10 Само мн.Стичаме се, идваме мнозина на едно място. ꙇ абье вьсь народъ вдѣвъше  ѹжасѫ сѧ.  пррштѫште цѣловаахѫ  М Мк 9.15 З 2. Прен. Прибягвам, обръщам се за помощ към някого или нещо, търся защита по вьсꙙ дьн пррштѫште. къ дѹховьнѹѹмѹ ... ѹенью С 541.18—19 пррштѫштхъ к н҄мъ не отьмештѫтъ сꙙ С 542.25—26 же к н҄мъ пррштѫшт. небеснꙑѧ гражданꙑ творꙙтъ С 542.29  льг(ъ)ко се творѧ (..) др(.)ꙁ(н)овленьемь (пр)рщѫ. къ мсⷧт Р VII 3.23 Изч М З СЕ С Р Гр προστρέχω Нвб Ø