Старобългарски речник
прпѫтьнъ 
прпѫтьнъ -ꙑ прил Крайпътен, който се намира до пътя ꙗвл҄ь сꙙ патрархов въ прпѫтьнѣ сѣн С 250.15 Изч С Калка от гр παρόδιος Нвб Срв [край]пътен прил