Старобългарски речник
прплодт 
прплодт -прплождѫ -прплодш св Родя; дам, принеса плод ꙇ дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ  растꙑ. ꙇ прплод ово тр десѧт. ово м҃. ово съто М Мк 4.8 Изч М Гр φέρω Нвб приплодя диал ВА НГер Срв приплод м ЕтМл БТР АР