Старобългарски речник
прпаст 
прпаст -прпадѫ -прпадеш св 1. Падна на земята на колене пред някого, хвърля се в краката на някого жена же ѹбоѣвъш сѧ ... прде  прпаде къ немѹ М Мк 5.33 З А СК У слꙑшавъш бо жена ... пршедъш прпаде къ ногама его М Мк 7.25 З вдѣвъ же смонъ петръ. прпаде къ колѣнома свама М Лк 5.8 З А прѣдъ німъ пріпадѫтъ въсі съходѩсте въ ꙁемлѫ СП 21.30 прѣдо нь пріпадѫтъ етіопѣні СП 71.9 шъдъша же славьнаꙗ та мѫжа съ потъштанмъ вь тьмнцѫ. прпадоста къ ногама прѣподобьнааго С 199.4 прпаде прѣд н҄мъ бжї лкъ С 527.10 2. Пристъпя към някого, приближа се, отида при някого пршъдъшю же емѹ въ храмнѫ. прпадоста слѣпьца СК Мт 9.28 поꙁдѣ же бꙑвъшю прпадѫ ѹец (!) его СК Мт 14.15 кънꙁъ еднъ прпаде къ ісв СК Мт 9.18 пршъдъ іс въ каперънаѹмъ. прпаде емѹ сътьнкъ. мол его СК Мт 8.5 3. Придойда, тласна, блъсна наводю же бꙑвъшѹ. прпаде рѣка храмнѣ то М Лк 6.48 З 4. Прен. Коленопреклонно, настойчиво замоля; обърна се с молба [молитва] към някого прідѣте поклонімъ сѩ і пріпадѣмъ емѹ СП 94.6 къ томѹ прпадѣмъ. слъꙁам себе остѧще СЕ 86а 3—4 не ного бѣ нꙿсоже ꙁвѣштат. нъ тъьѭ ꙗко покаꙗвъше сꙙ обратмъ.  томѹ прпадъше вѣрѹмъ С 386.27 пъвате брат ꙗко млосрьдъ стъ гь нашъ їсѹ хъ. съ слъꙁам прпадѣте к н҄емꙋ С 108.18 М З А СК У СП СЕ С Гр προσπίπτω προπίπτω ἅπτομαι προσέρχομαι ἔρχομαι προσρήγνυμι пріпаст Нвб Срв припадна, припадам ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА