Старобългарски речник
пробьщават сѧ 
пробьщават сѧ -пробьщаваѭ сѧ -пробьщаваш сѧ несв сег деят същ пробьщаваѭще сѧ м мн Тези, които се приобщават; привърженици, единоверци съвꙙꙁат же вьсꙙ пробьштаваѭштꙙѧ сꙙ кꙿ н҄мъ С 210.17 Изч С пробьштават сꙙ Нвб приобщавам [се] ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР