Старобългарски речник
пробрѣст 
пробрѣст -пробрѧщѫ -пробрѧщеш св 1. Придобия; спечеля още нещо към това, което съм имал; сдобия се пробрѣте дрѹгѫѭ д҃ талантъ М Мт 25.16 З А СК н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра С 267.25 кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ С 55.10—11 Образно. каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ М Мт 16.26 ЗI. Срв. Мк 8.36 М, З, А, СК;Лк 9.25 М З А ѹдобь обрѣтамо не ꙁлата н сьребра. нъ хѹдоѭ мѣдѭ небесъско цѣсарьство пробрѣст С 160.11  въ бестьлѣнꙑхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ С 165.1 не пробрꙙштѫ сьмрьт С 253.4 ѹспѣхъ пробрѣст С 273.8 2. Прен. Привлека, притегля към себе си аще тебе послѹшаатъ пробрѧщеш братръ тво М Мт 18.15 ЗI А СК 3. Причиня, навлека, докарам да вждѫ то дръꙁость го пробрѣте мѹ С 99.23 да пробрꙙштемꙿ грѣхъ себѣ С 215.28 пробрꙙштеш намъ ꙁалаꙁъ не хꙋдъ С 102.24 аште не тꙑ самъ въсхоштеш ꙁъло пробрѣст себѣ С 259.4 М З А СК К С Гр κερδαίνω ἀνακτάομαι κτάομαι προξενίζω δρέπομαι τὸ κέρδος κομίζομαι τίκτω προξενέω Нвб приобретя остар РРОДД