Старобългарски речник
пробрѣст
пробрѣст
-пробрѧщѫ
-пробрѧщеш
св
1. Придобия; спечеля още нещо към това, което съм имал; сдобия се
пробрѣте дрѹгѫѭ д҃ талантъ
М
Мт 25.16
З
А
СК
н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра
С
267.25
кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ. сѹгѹбь пробрѣтошꙙ
С
55.10—11
Образно.
каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ
М
Мт 16.26
ЗI.
Срв. Мк 8.36
М,
З, А, СК;Лк 9.25
М
З
А
ѹдобь обрѣтамо не ꙁлата н сьребра. нъ хѹдоѭ мѣдѭ небесъско цѣсарьство пробрѣст
С
160.11
въ бестьлѣнꙑхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ
С
165.1
не пробрꙙштѫ сьмрьт
С
253.4
ѹспѣхъ пробрѣст
С
273.8
2.
Прен. Привлека, притегля към себе си
аще тебе послѹшаатъ пробрѧщеш братръ тво
М
Мт 18.15
ЗI
А
СК
3. Причиня, навлека, докарам
да вждѫ то дръꙁость го пробрѣте мѹ
С
99.23
да пробрꙙштемꙿ грѣхъ себѣ
С
215.28
пробрꙙштеш намъ ꙁалаꙁъ не хꙋдъ
С
102.24
аште не тꙑ самъ въсхоштеш ꙁъло пробрѣст себѣ
С
259.4
М
З
А
СК
К
С
Гр
κερδαίνω
ἀνακτάομαι
κτάομαι
προξενίζω
δρέπομαι
τὸ κέρδος κομίζομαι
τίκτω
προξενέω
Нвб
приобретя
остар
РРОДД