Старобългарски речник
	пробрѣст 
	
		пробрѣст
		
			-пробрѧщѫ
			-пробрѧщеш
			св
		
	
	
		1. Придобия; спечеля още нещо към това, което съм имал; сдобия се
		
			пробрѣте дрѹгѫѭ д҃ талантъ
			
				М
				Мт 25.16
			
			
				З
			
			
				А
			
			
				СК
			
		
		
			н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра
			
				С
				267.25
			
		
		
			кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ
			
				С
				55.10—11
			
		
		Образно.
		
			каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ
			
				М
				Мт 16.26
			
			
				ЗI.
				Срв. Мк 8.36
			
			
				М,
				З, А, СК;Лк 9.25
			
			
				М
			
			
				З
			
			
				А
			
		
		
			ѹдобь обрѣтамо не ꙁлата н сьребра. нъ хѹдоѭ мѣдѭ небесъско цѣсарьство пробрѣст
			
				С
				160.11
			
		
		
			 въ бестьлѣнꙑхъ мѣсто. тьлѣн пробрꙙштѫ
			
				С
				165.1
			
		
		
			не пробрꙙштѫ сьмрьт
			
				С
				253.4
			
		
		
			ѹспѣхъ пробрѣст
			
				С
				273.8
			
		
	
	
		2. 
			Прен. Привлека, притегля към себе си
		
			аще тебе послѹшаатъ пробрѧщеш братръ тво
			
				М
				Мт 18.15
			
			
				ЗI
			
			
				А
			
			
				СК
			
		
	
	
		3. Причиня, навлека, докарам
		
			да вждѫ то дръꙁость го пробрѣте мѹ
			
				С
				99.23
			
		
		
			да пробрꙙштемꙿ грѣхъ себѣ
			
				С
				215.28
			
		
		
			пробрꙙштеш намъ ꙁалаꙁъ не хꙋдъ
			
				С
				102.24
			
		
		
			аште не тꙑ самъ въсхоштеш ꙁъло пробрѣст себѣ
			
				С
				259.4
			
		
	
	
		
			М
		
		
			З
		
		
			А
		
		
			СК
		
		
			К
		
		
			С
		
	
	
		Гр
		κερδαίνω
		ἀνακτάομαι
		κτάομαι
		προξενίζω
		δρέπομαι
		τὸ κέρδος κομίζομαι
		τίκτω
		προξενέω
	
	
		Нвб
		приобретя
		остар
		
			РРОДД
		
	
	