Старобългарски речник
прнѹждат 
прнѹждат -прнѹждаѭ -прнѹждаш несв Принуждавам, заставям, накарвам прнѹждамъ бѣаше правьдвꙑ тъ мѫжъ. нѫ слѹжъбѫ творт С 284.25—26 отътѫдѹ ꙗкоже наꙙлꙋ нѣкомѹ данѹ бѣсѹ. прложт прьво  въторо. прнѹждаатъ ꙁълѹ. ѹбоꙗвъ бо сꙙ пагѹбьнꙑ ꙁм С 521.20 Изч С Гр ἀναγκάζω Вж. при прнѹдт Нвб