Старобългарски речник
прносъ 
прносъ -а м 1. Дар, приношение, принос ѹбо сꙙ съкаꙁанꙗ того прноса С 421.30 2. Печалба, приход овъ множа  овъ же хѹжде прносъ покаꙁаста С 376.9 въ дно бо отъ дного огавьнꙗ (!). раꙁно бꙑшꙙ прснос (погр. вм. прнос, Север., с. 376, бел. под линия) отъ дноѧ мнась С 376.3 Изч С Гр προσφορά πρόσοδος Нвб принос ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА