Старобългарски речник
прлѣпьнъ 
прлѣпьнъ -ꙑ прил Който е влязъл в плътска връзка въ шестꙑ ѹбо мѣсꙙцъ посъланъ бꙑстъ агг҄елъ гаврлъ къ дѣвц. обрѫенѣ мѫжѹ а не прлѣпꙿнѣ С 245.21 Изч С Гр συνημμένος прлѣпꙿнъ Нвб Срв прилепен ОА Дюв НГер РРОДД ДА