Старобългарски речник
прлѣпьнъ
прлѣпьнъ
-ꙑ
прил
Който е влязъл в плътска връзка
въ шестꙑ ѹбо мѣсꙙцъ посъланъ бꙑстъ агг҄елъ гаврлъ къ дѣвц. обрѫенѣ мѫжѹ а не прлѣпꙿнѣ
С
245.21
Изч
С
Гр
συνημμένος
прлѣпꙿнъ
Нвб
Срв
прилепен
ОА
Дюв
НГер
РРОДД
ДА
