Старобългарски речник
прльпнѫт 
прльпнѫт -прльпнѫ -прльпнеш св 1. Зелепна за нещо, плътно се допра, прилепна към нещо ѩꙁꙑкъ моі прілъпе грътані моімъ СП 21.16 прільпе ꙁемі ѫтроба наша СП 43.26 прільпе кость моѣ плът моеі СП 101.6 Полепна. ꙇ прахъ прлепъше насъ отъ града вашего отътрѧсаемъ вамъ М Лк 10.11 З А 2. Прен. Привържа се към някого или нещо прільпе дша моѣ по тебѣ СП 62.9 прільпе ꙁемлі дша моѣ СП 118.25 не прільпе мьнѣ сръдьце лѫкаво СП 100.4 Изч М З А СП Гр κολλάομαι прлъпнѫт прільпнѫт прілъпнѫт прлепнѫт Нвб прилепна [се], прилепя [се], прилепявам [се], прилепвам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА