Старобългарски речник
прломт 
прломт -прломлѭ -прломш св Преломя, пречупя, дочупя трьст съкрѹшенꙑ не прломтъ З Мт 12.20 Изч З Гр κατάγνυμι Нвб Срв преломя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА