Старобългарски речник
прложень
прложень
-ꙗ
ср
Присъединяване, прибавяне
лкъ готовъ прложен велко. славꙙштіхъ отъ вѣка га. не по дномѹ събьранꙑ. нъ напрасно прѣложьше сꙙ
С
84.23
пеаль бꙑвъшѫѭ. о ѹбѣжавьшїмъ прложенмъ свомъ ѹтѣшлъ
С
93.26
Изч
С
Гр
προσϑήκη
прложен
Нвб
приложение
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР