Старобългарски речник
прлогъ 
прлогъ -а м 1. Прибавка, добавка  да ꙗко жлъ с на сво ꙁем. такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш С 61.2—3 2. Нападения, набези; козни ѡкрл  отъ вꙿсѣхъ прлогъ непрѣꙁннъ СЕ 80а 12 Изч СЕ С Гр προσϑήκη Нвб прилог остар ВА РРОДД